Размишления върху Конституцията

Слушайки напоследък как политиците като едни неуморни пчели, цял ден събирали прашец от нечия лимонова овощна градина, кисело обясняват как ще пренапишат изцяло Избирателния кодекс, защото така искало Гражданското общество, ми се доповръща като на пасажер, намиращ се в брулена от силен страничен вятър Лада в завой. Твърде рядко получавам позиви за прочистване на храносмилателния тракт едновременно в двете посоки, поради което прегърнах появилата се възможност и се възползвах от нея. След като почистих старателно местообитанието си и себе си, си сипах едно питие, което ми помогна да възстановя жизнените си показатели до що-годе поносими равнища. И тъй като историческите сведения показват, че Онези избраните няма да помислят вместо мен, започнах да мисля.

Какво му е лошото на Избирателния кодекс?

Като за начало, нека да разгледаме защо имаме Избирателен кодекс? Ами за да пише в него правилата за избор. Избор на какво? Ами да погледнем в Конституцията:

Чл. 8. казва, че "Държавната власт се разделя на законодателна, изпънителна и съдебна". Аз като един лаик инжинер, не-завършил Право в СУ, очаквам тези 3 поименно изброени власти да са независими една от друга -- иначе защо ще ги изброяват поотделно, можеше да се каже само, че има държавна власт и това е. А след като съгласно Чл. 1, ал. 1. "...цялата държавна власт произтича от народа", аз очаквам, народа да има възможност да си ги избира независимо една от друга.


Въоръжен с непрекършваем оптимизъм в светлото бъдеще чета нататък, за да се ориентирам какво точно идва да каже "законодателна", "изпълнителна" и "съдебна" власт. Установявам, че никъде не се споменава какво правят тези три власти и какви са органите им, освен в чл. 62, ал. 1. "Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол". Никъде не се споменава напр., че Министерския съвет упражнява изпълнителната власт, или какви са органите на съдебната власт. Всички нейни институции, като Висш съдебен съвет, прокуратура, следствие и т.н. се въвеждат в летящ старт, без да стане нясно кой какъв е и защо съществува.

Добре, казвам си, сигурно прекалено формално гледам на нещата. Сигурно тия работи, дето не са написани конкретно се подразбират и се учат във втори клас, пък аз съм ги пропуснал, щото съм бил келеш. Дай поне да видим дали са независими.

Първото нещо, което бие на очи е, че в Конституцията думата "независим" и нейните производни се срещат по-рядко, отколкото думата "мерцедес" в произволно чалга произведение. Никъде не се споменава изрично, че трите власти от чл. 8 са всъщност независими. От чл. 117, ал. 2 става ясно единствено, че "Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона". Това поражда въпроси: Независима от какво? А останалите 2 власти зависими ли са? От какво? Защо няма реципрочни текстове за останалите власти? Или при осъществяване на своите функции участниците в останалите 2 власти се подчиняват и на други неща, освен закона?


Добре де, не са го споменали изрично. Но сигурно поне се избират независимо? Да, ама не. И няма нужда да четем Конституцията -- всички сме били на избори. Защо се избират пряко от народа само представителите на законодателната власт? Защо изпълнителната власт е функция от законодателната (парламента избира правителство)? Защо органите на съдебната власт също са функция от законодателната и на Президентската институция? Това пък последното какво беше и защо не е в списъка на чл. 8?

И въобще: какво се занимаваме с Изборен кодекс, след като Конституцията все едно е писана от полуграмотни четвъртокласници, които никога не са чували за аксиоматичен базис и причинно-следствена връзка? Моето лично мнение е, че първото нещо, което трябва да се направи е да се промени Конституцията, поне в следните й части:

• ясна дефиниция на това с какво се занимават трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) и какви са техните органи и как се формира техния бюджет;
• пряк избор от народа на всеки един от съответните органи (народно събрание, ръководства на органите на изпълнителната власт и ръководства на органите на съдебната власт);
• премахване на синекурни длъжности като Президент, който формално погледнато не е част от държавната власт, поне не и съгласно чл. 8. Вместо това приемливо би било например органът на изпълнителната власт да се нарече Президент (напр. както в САЩ, Франция и т.н.);

Въобще не съм засегнал темата за местната власт. Тя също ли се дели на тези трите, подобно на държавната? Ако да, за нея също важат горните точки. Защо напр. не си избираме районен съдя или районен прокурор? Ако не -- защо не? 

След това идват въпроси по конкретиката как да стане избора. Например, нека разгледаме случая с гласуване за законодателна власт. Напоследък тезата как "управляващите нямат никаква връзка с избирателите" присъства в публичното пространство с упоритостта на третирана с хомеопатия венерическа болест. Прост преглед на изборните системи ще покаже, че многомандатните избирателни райони (какъвто е случая в РБ) водят точно до това -- тъй като гласуваме за партийни листи, нямаме никаква представа кои са ни представителите всъщност, т.е. нямаме никаква връзка с тях. И си мисля, че когато улицата говори за "мажоритарна система", сигурно хората имат предвид въвеждането на едномандатни райони. Много е просто -- разделяме страната на райони, напр. използваме като база съществуващите общини, и всеки район излъчва по 1 народен представител напр. на 30 000 души, но поне по 1 за община. Съгласно текущите цифри, това би увеличило броя на народните представители, обаче ако това е проблем -- нека намалим броя на общините? В рамките на района, всеки избирател гласува за конретно лице, което да го представлява. И в последствие знае конкретно към кой да се обърне, за да му решава проблемите. И няма такива филми "А. Б. е водач на листите в 23, 12 и 18-ти район". WTF? Шизофрения нещо? И освен това, ако някой престане да бъде депутат, просто се провеждат избори наново в съответния район, а не "на неговото място влиза следващия от листата". Няма парламентарни групи, няма номадство, несъвместимости и  т.н. ушна кал в промишлени количества. Ако събереш 1000 подписа се кандидатираш за района и това е -- хората гласуват (или не гласуват) за тебе.

Редовният вой на политиците срещу едномандатните райони е, че бавно и полека те водят до двупартиен модел (виж Великобритания и САЩ, където тази система се прилага). А дали това е лошо? Не знам дали е лошо, но със сигурност според мен е по-добро от това, което имаме в момента.

Да обобщя: моето лично мнение, е че промени в Конституцията в духа на горното е това, което ни трябва. След това ще се занимаваме с Изборен кодекс. Всичко останало е не по-различно от пластична хирургия, извършена посредством клепане с баданарката или ремонт на печатна платка с SMB монтаж посредством заварки с поялника за улуци.